тая̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. Крия се, спотайвам се, не се показвам. Очевидно, бежанецът беше се таил досега в Клисура и се беше помъчил да избяга и да се спаси в някое турско село. Вазов. Единствената възможност да се спаси беше да се скрие някъде и да се таи там като заек. Ем. Станев. 2. Прен. Намирам се, съдържам се в нещо, без да се проявявам външно. Тая вражда разяжда и гложде душата му, таи се и расте, готова всяка минута да избухне. Йовков. Ния слушаше мълчаливо, в погледа ѝ се таеше тревога, да не би свекърва ѝ да засегне някак учителката. Дим. Талев.
|